Млечен път

От Земята Млечният път се наблюдава като светла ивица, простираща се по нощното небе

 

Структура и размери

Млечният път е галактиката, в която се намира нашата Слънчева система заедно с още над 200 милиарда звезди (според някои последни проучвания броят им е 400 милиарда), техните планети, хиляди купове, мъглявини и голямо количество междузвезден газ и прах.  Причислява се към типа SBbc (слабо завита пресечена спирална). Като галактика тя е гигант, тъй като масата й вероятно е между 750 милиарда и  1 трилион слънчеви маси, а диаметърът около 100 000 св. години. Дебелината на Галактиката ни в областта на диска е 2300 св.г., а на балджа - 16 000 св.г. Масата се определя на 1,4.10*12  Слънчеви маси. Само 10% от материята на Млечния път е под формата на звезди, за останалите 90% се предполага, че са тъмна материя.

 

 

 

Млечният път има три основни части:

  • балдж и ядро
  • хало (галактична корона)
  • диск

 

Балдж и ядро на галактиката

Всички обекти в Млечния път обикалят около масивното галактично ядро. Диаметърът му е около 1500 pc. Гигантски прахови облаци закриват ядрото и то е недостъпно за наблюдение във видимата област на спектъра. Можем да го изучаваме в инфрачервени лъчи, тъй като те преминават безпрепятствено през газово-праховите облаци. Центърът на нашата Галактика е един от най-ярките инфрачервени източници на небето.

 

Както повечето други галактики и Млечният път крие в центъра си огромна черна дупка. Нашата е наречена  Sagittarius А* (SgrA*), а районът около нея е добро място за раждане на нови звезди. SgrA* е изключително мощен радиоизточник, но освен това излъчва инфрачервени, а също така гама и рентгеновия лъчи. С изключително мощната си гравитация черната дупка привлича огромно количество от заобикалящата я материя, която се завърта около нея, образувайки акреционен диск. Веществото в диска се загрява до много високи температури, частиците се ускоряват до светлинни скорости, взаимодействат с магнитното поле на черната дупка и така се пораждат наблюдаваните емисии. Учените предполагат, че размерът на радиоизлъчващата част от Sgr A* е колкото орбитата на Земята (150 млн.км), а масата е равна на 4 млн. Слънца.

 

Около центъра на Глактиката има сфероидална изпъкналост, наречена балдж. Балджът се състои от стари звезди и съдържа кълбовидни звездни купове (население II тип*), силно концентрирани около него.  Видимата част от централното сгъстяване се проектира в съзвездието Стрелец и е най-яркият участък от Млечния път.

 

Хало (галактична корона)

Галактическият диск е заобиколен от сферичен ореол от милиони стари звезди и кълбовидни купове с диаметър от 200,000 св.години. Халото също съдържа много горещи и силно йонизирани газове, които създават хало от гама лъчи.

Нито пълното съдържание, нито масата на халото са добре познати. Проучвания на халото на други спирални галактики показват, че газът в тях се разширява много по-бързо, отколкото е смятано преди, до стотици хиляди св. години. Изследвания на въртенето на Млечния път показват, че халото заема по-голямата част от масата на галактиката, но материята не е видима, затова е наречена тъмна материя.

 

 

-----------------------------------------------------------------

*Типове звездно население (Бааде):

 

Звездно население от тип I 
Разположено е главно в спиралните ръкави в диска на Млечния път. Тези звезди са сравнително млади на фона на възрастта на цялата Галактика. Те са образувани от междузвездната среда, вече обогатена с тежки елементи, произведени от термоядрените реакции в недрата на звезди от предишни поколения. Звездите с най-голяма светимост от този тип са сини на цвят. Нашето Слънце също принадлежи към звездно население от тип I.

Звездно население от тип II 
Това население е бедно на метали. Звездите с най-голяма светимост от този тип са червени на цвят. Това са много стари звезди, родени скоро след образуването на самия Млечен път, когато в междузвездната среда е имало малко тежки елементи, затова те са богати на водород и хелий, но бедни на метали. След края на тяхната еволюция междузвездната среда се обогатява за първи път с тежки елементи, синтезирани в хода на термоядрените реакции в техните ядра. Затова тези звезди се наричат още звезди от първо поколение.

 

**Подсистеми в галактиката

 

Според друга класификация (Кукаркин) обектите в Галактиката се групират в 2 подсистеми - плоска и сферична. Според съвременните схващания тези подсистеми са 5.

Плоска подсистема (I тип звездно население) е представена от млади звезди като Слънцето, разсеяни звездни купове и газово прахови мъглявини в спиралните ръкави и диска.

Сферичната подсистема (II тип звездно население) - това са стари звезди от централната част на галактиката и сферичните звездни купове.