любопитно

 

Структура и размери

Млечният път е галактиката, в която се намира нашата Слънчева система заедно с още над 200 милиарда звезди (според някои последни проучвания броят им е 400 милиарда), техните планети, хиляди купове, мъглявини и голямо количество междузвезден газ и прах.  Причислява се към типа SBbc (слабо завита пресечена спирална). Като галактика тя е гигант, тъй като масата й вероятно е между 750 милиарда и  1 трилион слънчеви маси, а диаметърът около 100 000 св. години. Дебелината на Галактиката ни в областта на диска е 2300 св.г., а на балджа - 16 000 св.г. Масата се определя на 1,4.10*12  Слънчеви маси. Само 10% от материята на Млечния път е под формата на звезди, за останалите 90% се предполага, че са тъмна материя.

 

 

 

Млечният път има три основни части:

• балдж и ядро
• хало (галактична корона)
• диск

 

Балдж и ядро на галактиката

Всички обекти в Млечния път обикалят около масивното галактично ядро. Диаметърът му е около 1500 pc. Гигантски прахови облаци закриват ядрото и то е недостъпно за наблюдение във видимата област на спектъра. Можем да го изучаваме в инфрачервени лъчи, тъй като те преминават безпрепятствено през газово-праховите облаци. Центърът на нашата Галактика е един от най-ярките инфрачервени източници на небето.

 

Както повечето други галактики и Млечният път крие в центъра си огромна черна дупка. Нашата е наречена  Sagittarius А* (SgrA*), а районът около нея е добро място за раждане на нови звезди. SgrA* е изключително мощен радиоизточник, но освен това излъчва инфрачервени, а също така гама и рентгеновия лъчи. С изключително мощната си гравитация черната дупка привлича огромно количество от заобикалящата я материя, която се завърта около нея, образувайки акреционен диск. Веществото в диска се загрява до много високи температури, частиците се ускоряват до светлинни скорости, взаимодействат с магнитното поле на черната дупка и така се пораждат наблюдаваните емисии. Учените предполагат, че размерът на радиоизлъчващата част от Sgr A* е колкото орбитата на Земята (150 млн.км), а масата е равна на 4 млн. Слънца.

 

Около центъра на Глактиката има сфероидална изпъкналост, наречена балдж. Балджът се състои от стари звезди и съдържа кълбовидни звездни купове (население II тип*), силно концентрирани около него.  Видимата част от централното сгъстяване се проектира в съзвездието Стрелец и е най-яркият участък от Млечния път.

 

Хало (галактична корона)

Галактическият диск е заобиколен от сферичен ореол от милиони стари звезди и кълбовидни купове с диаметър от 200,000 св.години. Халото също съдържа много горещи и силно йонизирани газове, които създават хало от гама лъчи.

Нито пълното съдържание, нито масата на халото са добре познати. Проучвания на халото на други спирални галактики показват, че газът в тях се разширява много по-бързо, отколкото е смятано преди, до стотици хиляди св. години. Изследвания на въртенето на Млечния път показват, че халото заема по-голямата част от масата на галактиката, но материята не е видима, затова е наречена тъмна материя.