любопитно
Млечен път -
Българското име на Млечния път е Кумова слама, като легендата е свързана с кражбата на слама от кума, смятано от народа за голям грях и поради това отпечатано на небето.Гигантска структура в Млечния път -
Използвайки данни от Космическия гама-телескоп на NASA - Fermi, неотдавна учените откриха загадъчна структура в нашата галактика.
Тя прилича на два гигантски мехура, разпрострели се далече над и под центъра на Млечния път. Впечатляващата структура е с размер 50 000 св.г. (1/2 от диаметъра на галактиката ни), простира се на почти половината от видимото небе и излъчва гама лъчи. Произходът на "мехурите" все още е неясен, но учените допускат, че могат да са остатък от гигантска ерупция на свръхмасивната черна дупка в центъра на Галактиката. Предполага се , че възрастта на структурата е само няколко милиона години.
Най-близката галактика до Млечния път
Млечният път има много съседи, но коя е най-близката галактика до него? Повечето хора ще отговорят – Андромеда или пък Магелановите облаци, но всъщност най-близката галактика лежи сред самия Млечен път. The Canis Major Dwarf Galaxy се намира на около 42 000 св.г. от галактичния център и на около 25 000 св.г. от нас - по-близо дори от самия център, който е на 26 700св.г. от Слънчевата система.
Подобно на книгата на рекордите на Гинес има история на галактиките, които сме считали за най-близки, докато някоя друга не се е появявала, за да счупи този рекорд. Откритата през 1994, елиптична галактика-джудже в Стрелец, държала предишния рекорд за най-близка галактика, на разстояние 75 000св.г.
Андромеда (М31) е най-близката спирална галактика, но е на разстояние повече от 2 500 000 св.г.Черна дупка в центъра на Млечния път
Да се докаже съществуването на черна дупка не е много лесно, като се има предвид, че всичко, което минава покрай нея, включително и светлината, се поглъща. И все пак, изследвайки движението на звездите около дупката, учените са могли да научат доста неща, включително и размерите на дупката. А те са огромни.
Млечен път
От Земята Млечният път се наблюдава като светла ивица, простираща се по нощното небе
Структура и размери
Млечният път е галактиката, в която се намира нашата Слънчева система заедно с още над 200 милиарда звезди (според някои последни проучвания броят им е 400 милиарда), техните планети, хиляди купове, мъглявини и голямо количество междузвезден газ и прах. Причислява се към типа SBbc (слабо завита пресечена спирална). Като галактика тя е гигант, тъй като масата й вероятно е между 750 милиарда и 1 трилион слънчеви маси, а диаметърът около 100 000 св. години. Дебелината на Галактиката ни в областта на диска е 2300 св.г., а на балджа - 16 000 св.г. Масата се определя на 1,4.10*12 Слънчеви маси. Само 10% от материята на Млечния път е под формата на звезди, за останалите 90% се предполага, че са тъмна материя.
Млечният път има три основни части:
- балдж и ядро
- хало (галактична корона)
- диск
Балдж и ядро на галактиката
Всички обекти в Млечния път обикалят около масивното галактично ядро. Диаметърът му е около 1500 pc. Гигантски прахови облаци закриват ядрото и то е недостъпно за наблюдение във видимата област на спектъра. Можем да го изучаваме в инфрачервени лъчи, тъй като те преминават безпрепятствено през газово-праховите облаци. Центърът на нашата Галактика е един от най-ярките инфрачервени източници на небето.
Както повечето други галактики и Млечният път крие в центъра си огромна черна дупка. Нашата е наречена Sagittarius А* (SgrA*), а районът около нея е добро място за раждане на нови звезди. SgrA* е изключително мощен радиоизточник, но освен това излъчва инфрачервени, а също така гама и рентгеновия лъчи. С изключително мощната си гравитация черната дупка привлича огромно количество от заобикалящата я материя, която се завърта около нея, образувайки акреционен диск. Веществото в диска се загрява до много високи температури, частиците се ускоряват до светлинни скорости, взаимодействат с магнитното поле на черната дупка и така се пораждат наблюдаваните емисии. Учените предполагат, че размерът на радиоизлъчващата част от Sgr A* е колкото орбитата на Земята (150 млн.км), а масата е равна на 4 млн. Слънца.
Около центъра на Глактиката има сфероидална изпъкналост, наречена балдж. Балджът се състои от стари звезди и съдържа кълбовидни звездни купове (население II тип*), силно концентрирани около него. Видимата част от централното сгъстяване се проектира в съзвездието Стрелец и е най-яркият участък от Млечния път.
Хало (галактична корона)
Галактическият диск е заобиколен от сферичен ореол от милиони стари звезди и кълбовидни купове с диаметър от 200,000 св.години. Халото също съдържа много горещи и силно йонизирани газове, които създават хало от гама лъчи.
Нито пълното съдържание, нито масата на халото са добре познати. Проучвания на халото на други спирални галактики показват, че газът в тях се разширява много по-бързо, отколкото е смятано преди, до стотици хиляди св. години. Изследвания на въртенето на Млечния път показват, че халото заема по-голямата част от масата на галактиката, но материята не е видима, затова е наречена тъмна материя.
-----------------------------------------------------------------
*Типове звездно население (Бааде):
Звездно население от тип I
Разположено е главно в спиралните ръкави в диска на Млечния път. Тези звезди са сравнително млади на фона на възрастта на цялата Галактика. Те са образувани от междузвездната среда, вече обогатена с тежки елементи, произведени от термоядрените реакции в недрата на звезди от предишни поколения. Звездите с най-голяма светимост от този тип са сини на цвят. Нашето Слънце също принадлежи към звездно население от тип I.
Звездно население от тип II
Това население е бедно на метали. Звездите с най-голяма светимост от този тип са червени на цвят. Това са много стари звезди, родени скоро след образуването на самия Млечен път, когато в междузвездната среда е имало малко тежки елементи, затова те са богати на водород и хелий, но бедни на метали. След края на тяхната еволюция междузвездната среда се обогатява за първи път с тежки елементи, синтезирани в хода на термоядрените реакции в техните ядра. Затова тези звезди се наричат още звезди от първо поколение.
**Подсистеми в галактиката
Според друга класификация (Кукаркин) обектите в Галактиката се групират в 2 подсистеми - плоска и сферична. Според съвременните схващания тези подсистеми са 5.
Плоска подсистема (I тип звездно население) е представена от млади звезди като Слънцето, разсеяни звездни купове и газово прахови мъглявини в спиралните ръкави и диска.
Сферичната подсистема (II тип звездно население) - това са стари звезди от централната част на галактиката и сферичните звездни купове.