любопитно
-
Древногръцкият мислител Демокрит, още в V век пр.н.е., изказва предположението, че бледата ивица на Млечния път, която разделя нощното небе на две, не е нищо друго освен слята в едно светлина на огромен брой слаби звезди. Доказателството за неговата правота идва през 1610 г. с първите телескопични наблюдения на Галилео Галилей.
До преди около 100 години астрономите
все още са мислели, че нашата галактика е единствената галактика във Вселената.
Представа за истинските мащаби на Вселената те добиват едва след като Едуин Хъбъл определя разстоянието до галактиката Андромеда (М31) и то се оказва многократно по-голямо от размерите на Млечния път.
На нощното небе има само три галактики,
които се виждат с невъоръжено око. Това са галактиката Андромеда, на северното небе и Голямият и Малък Магеланови облаци - на южното.
Въведение
"Вечната загадка на света е неговата познаваемост!"
Алберт Айнщайн
Нашата галактика Млечен път е една от стотиците милиарди галактики в наблюдаемата част на Вселената. Тя е огромна система от звезди и междузвездна материя, свързани в едно цяло от силите на гравитацията. Гледан отстрани, Млечният път има форма на тънък, двойно изпъкнал в центъра диск, а поглед отгоре показва ярко , централно сгъстяване и излизащи от него спирални ръкави, чиито краища се губят в космическия мрак. Слънцето обитава един от спиралните ръкави, намира се малко над галактичната равнина, на разстояние около 26 000 св.г. от центъра.
Изследването на формата, размерите и структурата на нашата галактика е трудно, защото ние сме вътре в нея и не можем да я обхванем цялата с поглед.
Не повече от 100 г. ни делят от времето, когато астрономите са успели да определят местоположението на Слънцето в Млечния път, размера на галактиката ни, броя на звездите и нейната структура. В ранните години на 20-ти век учените използвали различни методи за намиране на отговора на тези въпроси.
В настоящата разработка ние прилагаме един от тези методи, за да локализираме центъра на Млечния път.
Целта, която си поставихме с тoзи проект, е да използваме интернет базиран софтуер и бази данни, за да намерим центъра на Галактиката на основата на разпределението на кълбовидните звездни купове.