любопитно

На разстояние 600 млн св.г. от Млечния път се намира радиогалактиката CygnusA (Лебед А), най-мощният извънгалактичен радио източник и трети по сила на небето (след Слънцето и Cas A).

Някога се е предполагало, че Лебед A е резултат от сблъсък на две галактики, но днес се знае, че това е гигантска елиптична галактика, като радиоизлъчвването идва от две симетрично разположени овални области около оптичния обект. Предполага се, че галактиката приютява в центъра си мощен квазар, отговорен за наблюдаваните емисии.

UDFy-38135539 е най-отдалечената галактика в наблюдаемата Вселена. Използвайки VLT на ESO, астрономите успяват да измерят разстоянието до тази слаба галактика, забелязана по-рано (2009 г.) от космическия телескоп Хъбъл и да установят, че това е най-отдалеченият обект във Вселената, идентифициран до момента. Светлината, която виждаме сега, е излъчена от галактиката преди 13 млрд год., само 600 млн год. след Големия взрив. UDFy-38135539 се намира в съзвездие Пещ.

Галактиките образуват системи,

наречени купове и свръхкупове от галактики. Те съдържат от няколко (при бедните купове) до няколко хиляди галактики (при най-богатите купове). Нашата Галактика, галактиката М31 в Андромеда и още около 30 други по-малки галактики (главно елиптични и неправилни) образуват малка група, която се нарича Местна група. Известни са около 3000 богати купа от галактики. Най-богат (около 2500 галактики) е купът в съзвездието Дева, намиращ се на около 60 млн. св.г. от нас. Съществуват и свръхкупове (купове от купове) от галактики. Най-близкият до нас свръхкуп е с център също в съзвездието Дева.

Видове галактики

Спирални галактики - S и SB - 78%

Преобладаващата част от галактиките във Вселената са спирални - 78%. Този тип галактики имат най-сложна структура: добре очертан център, наречен балдж (централна кондензация) – струпване на стари масивни звезди (население тип2), там е ядрото на галактиката и спирални ръкави, състоящи се от голямо количество междузвездна материя и горещи млади звезди (население тип 1).

Спиралните галактики имат хало от кълбовидни звездни купове, разположени на големи разстояния над и под диска, както и протяжна корона, съдържаща голяма част от масата им, но в обекти, които не излъчват – т.нар. тъмна материя. Разположението на спиралните ръкави определя два типа спирални галактики – пресечени и нормални пресечена спирална галактика .
При нормалните спирални галактики – тип S - спиралните ръкави излизат директно от ядрото, а при пресечените – тип SB - ръкавите са свързани с пресичаща го ивица, откъдето идва и наименованието им. И двата типа спирални галактики се разделят на три подтипа: a, b и c. Първите имат добре очертани ядро и ръкави, вторите - по-разтеглени ръкави, а при третия подтип ръкавите са много разтеглени, а ядрото е малко и почти незабележимо.

Хъбъл идентифицирал и друг вид галактики, подобни на спиралните. Галактиките тип S0 имат дискове като спиралните, но нямат спирални ръкави като елиптичните галактики. Понякога ги наричат „Лещовидни галактики” или спирални галактики без спирали.

Елиптични галактики - E - 18%

Това са най-простите по структура галактики. Както се разбира от името им, те имат елипсовидна форма с различна степен на сплеснатост и според това се разделят от Е0 (с почти сферична форма), до Е7 (най-силно сплеснати). Елиптичните галактики са компактни образувания, състоящи се главно от стари масивни звезди, чиито брой намалява от центъра към периферията. Средната звездна плътност на този вид галактики е 10 пъти по-голяма от тази на спиралните, както и скритата маса в тях. Вариациите в размерите на елиптичните галактики също са много по-големи, отколкото при другите типове галактики. Сред тях са както най-масивните гигантски галактики, така и най-малките галактики-джуджета, а диаметрите им варират от 1/10 до 100 Кпс.

Елиптичните галактики съдържат много малко междузвездна материя. Всъщност астрономите смятали, че галактиките тип Е изобщо не съдържат междузвезден газ или прах. Скорошни наблюдения, направени с рентгенови телескопи, сочат, че елиптичните галактики съдържат много разреден, но в същото време много горещ (107 К) газ. От такъв газ трудно могат да се образуват звезди и следователно не е изненадващо, че в елиптичните галактики рядко има горещи, млади звезди като тези, които виждаме в дисковете на спиралните системи.

Най-масивната елиптична галактика, която познаваме е М 87. Тя се намира в купа от галактики в съзвездие Дева и по размери е сравнима с размерите на нашата Местна група.

Неправилни галактики - Irr - 4%

Това е най-малобройната група галактики - само 4 %. Галактиките от третия основен тип не са нито компактни, нито притежават спирални ръкави. При тях не се наблюдават закономерности в строежа или формата. Съдържат голямо количество междузвезден газ и прах, както и звезди от население тип 1, разпределени на отделни петна.

Неправилни галактики са Големият и Малкият Магеланов облак, които са спътници на нашия Млечен път.

Особени галактики

Една малка част от галактиките имат особена форма и странни характеристики. Наричат ги най-общо пекулярни галактики (терминът идва от латински и означава особен). Такива са променили формата си или поради гравитационни взаимодействия с други галактики (взаимодействащи си галактики) или поради сблъсъци с други галактики. Сред тях най-особено изглеждат взривяващите се галактики. Тези галактики излъчват огромно количество енергия във всички диапазони на спектъра..

Мощно радиоизлъчване е регистрирано и от галактики, които не участват в сблъсъци. Наричат ги радиогалактики, понеже отделят толкова голямо количество енергия в радиодиапазона, колкото би дал едновременният взрив на 1 000 000 свръхнови звезди. Също толкава мощно излъчване се наблюдава и при така наречените сифъртови галактики - малка група от спирални галактики с необикновено ярки ядра. Ядрата им са много компактни, но светят около 100 пъти по-силно от цяла една галактика като Млечния път. Енергетичната активност на ядрата на тези галактики, както и на радиогалактиките, е много голяма, поради което ги наричаме още и активни галактики.