любопитно
Млечният път е сладък -
Испански учени откриха в Млечния път захарната молекула гликолалдехид, която участва в появата на живота, съобщи Би Би Си. Молекулата гликолалдехид е проста, но тя може да реагира и да образува рибоза - главна съставка на рибонуклеиновата киселина.
Тя изобилства на място, където могат да се образуват планети, на около 26 000 светлинни години от Земята, в звездообразуващия район G31.41+031. Гликолалдехидът е открит за първи път в центъра на Млечния път през 2000 г.
Там обаче условията са много екстремни и досега не беше ясно дали молекулата може да се образува и в останалата част на галактиката.
Откритието на испанските учени ще предизвика ново търсене на сложни молекули, които досега са откривани само в центъра на галактиката.
Центърът на Млечния път би светел по-ярко от пълната Луна, ако не го закриваха прахови облаци. Тези прахови облаци пречат на изучаването на Млечния път във видима светлина, защото тя не може да премине през тях. Ето защо основната информация получаваме от излъчването на централния регион в радио и инфрачервения диапазон. Чрез радиоизлъчването на ядрото можем преди всичко да изучаваме разпределението и поведението на газовете (водорода, радикала ОН и т.н.), а чрез инфрачервеното – да достигаме до все по-близки до ядрото зони, прониквайки колкото е възможно по-навътре в облаците прах, които го обвиват.
Инфрачервеното излъчване (т.е излъчване с дължина на вълната, по-голяма от тази на червената светлина) е открито от У. Хершел в началото на 19 век и оттогава различни космически тела са били многократно наблюдавани в тази част на спектъра. Въпреки това съществено развитие на изследванията и откритията в инфрачервената област се извърши едва през последните 40 г.
"Ето какво има в центъра на Галактиката – една огромна пещ ... Прониквайки във вътрешността й, не виждаме нищо повече... Открихме една огромна пещ, но и една нова загадка, защото не знаем как съществува тази пещ, нито какво и как гори в нея. Ако можехме да го разберем, може би щяхме не само да разрешим загадката за структурата на Галактиката, но и тази за нейния произход и еволюция или дори за произхода и еволюцията на Вселената."
Паоло Мафей, 1986 г.
Млечен път
Диск
Дискът на Галактиката е сплесната въртяща се система от предимно млади звезди, население I тип. Той съдържа атомен хелий, молекулярен водород, газ и прах, разсеяни купове и мъглявини.
Млечният път е пресечена спирална галактика и дължината на централния бар се оценява на около 25 000 св.г.
Спиралните ръкави са наречени на съзвездията, в чиято посока се наблюдават. Главните са: Персей, Стрелец, Центавър, Лебед. Нашата Слънчева система се намира в един от по-малките спирални ръкави, наречен Орион, и обикаля със скорост 250 км/сек около галактичния център за приблизително 220 млн. години, а разстоянието от Слънцето до центъра на галактиката е около 2/3 от нейния радиус (по последни данни - 26 700 св.г.).
Така изглежда Млечният път в различни дължини на вълната
Междузвездна среда
Междузвездното пространство в галактиката е запълнено с газово-прахово вещество с различна плътност. На места това вещество е уплътнено в облаци, наречени мъглявини. Има различни видове мъглявини. 
Някои от тях са тъмни облаци от газ и прах. Наблюдават се и светли мъглявини с различна природа - някои са продукт от еволюцията на звезди като Слънцето - планетарни мъглявини, други са обширни комплекси от газово-прахова материя, в които са потопени горещи, млади звезди - дифузни мъглявини. Има и отражателни светли мъглявини. Дифузните мъглявини са области на активно звездообразуване.
