Нашата задача

История на изследването на Млечния път

 

  • Галилео Галилей (1564 - 1642)

Опознаването на Млечния път като галактика започва още от времето на Галилей и

продължава до днес. В началото на 17 век той насочил телескопа си към Млечния път и

открил, че е съвкупност от много звезди, и го определил като звездна система.

 

  • Имануел Кант (1724 - 1804)

В средата на 18 век Кант предложил няколко интересни хипотези за природата на Млечния път. Той смятал, че това е въртящ се диск от звезди и го нарекъл островна вселена, която може да бъде наблюдавана като слаба мъглявина. Също така предположил, че Млечният път не е уникален, а в Космоса съществуват множество такива системи.

 

  • Уилям Хершел (1738 - 1822)

Към края на 18 век Хершел създал телескоп, който бил голям за своето време. Той започнал едновременни наблюдения на Млечния път и други звездни системи. Част от изследванията целели определяне на формата на Млечния път. Той преброил звездите, които можел да наблюдава, приемайки, че имат една и съща яркост, която намалява с увеличаване на разстоянието до тях. Това му позволило да  заключи, че Млечният път е плосък диск, почти елиптичен, който се разширява около 5 пъти повече в галактичната равнина, отколкото перпендикулярна на галактиката посока.

 

 

Скица на Млечния път от Уилям Хершел (18в.)

 

  • Якобс Каптейн (1851 - 1922)

През 20-ти век навлязла фотографичната астрономия. Каптейн използвал нови техники за определяне структурата на галактиката. Той разделил небето на 200 области. Направил преброявания на звездите, наблюдавал яркостта им и извършил спектрографски изследвания. Неговите анализи му позволили да определи разположението на звездите, но и той като

Хершел приел, че яркостта на звездите зависи само от разстоянието им до нас. Това не е съвсем вярно, защото игнорира ефекта на поглъщане от междузвездната среда.

 

 

 

Модел на Каптейн (1922 г.)

 

Моделът на галактиката, наречен „Вселената на Каптейн”, я представя като сплеснат диск, около 5 пъти по-дълъг в равнината, отколкото в перпендикулярна на нея посока. Той поставил Слънцето близо до галактичния център, приблизително на 650 парсека. Според него радиусът на Млечния път бил 10 килопарсека.

 

  • Харлоу Шепли (1885 - 1972)

През 20-те години на 20 век, Шепли публикувал няколко статии, основани на наблюдения на кълбовидни звездни купове. Концентрирането на кълбовидните купове в Стрелец (където на 2% от цялата площ на небесната сфера се намира 1/3 от всички купове) Шепли обяснявал с повишаване на пространствената плътност на куповете при приближаване към центъра на системата и с това, че Слънцето се намира много далеч от този център. Шепли бил убеден, че центърът на тази система е и център на Млечния път поради симетричното разпределение на куповете около равнината на Млечния път и факта, че центърът на куповете е в същата равнина.
Той определил разстоянието от Слънцето до галактичния център на 13 килопарсека, радиуса на Млечния път на 50 килопарсека, много по-големи от резултатите на Каптейн.

 

 

Модел на Харлоу Шепли

на схемата Слънцето е в центъра на координатната система,

а с червено е отбелязан галактичният център.